Света в който вегетираме, наричайки тази вегетация живот, е свят на разочарованието, с усилие написа Честният Мошеник. Всеки ден той подскачаше, повърташе се без посоки, като обезглавен петел, а вечер се пльосваше по средата на леглото. Вижте, загледайте се в лицата на околните, а после своето лице-задник. Ще видите лица и задници на разочаровани кокошки, петли, тупани, попаднали в капана на този свят-капан за тупани. Вие не сте тупани, проскубани петли, кокошки, крави без мляко! Вие сте велики и "божествени" същества, мигрирали тук случйно, нали? Мигрантите не знаят, че думите очарование и разочарование имат общ корен- сричката "чар". Погледнете се в огледалото, потърсете невидимия си и глуповат чар? Що е това "чар"? Чаровни ли са клю-чарите, карте-чарите, ръчкащи /с ключове и картечници/, потни и смрадливи на неподходящи окосмени и влажни места. Чаровни ли за "чочарките", изнасилени от Живота, Съдбата и куп разни други ....двукраки чаровници? Чаровните чочарки очароват и хващат в мрежите си, овчарите, митничарите, гостилничарите, надничарите и железничарите...тъмничарите, грънчарите... После се оказва, че това, което са хванали е ...боклук, вторична суровина, скрап. Чустният Мошеник нявга бе въдичар-картечар, посърнал вече, но беше със чар. И квоооо? На неговата въдица се хвана "Господарката"... Вече не е ясно,кой-кого хвана с чара си, но последствията са налице. Пръкнаха се две деца Господари, после внуци Господари...а той -Мошеникът, си остана мърморещ слуга. Такава е съдбата на всички очаровани тъпанари: да бъдат мърморещи, недоволни и разочаровани надничари, надничайки в надницата си! Светът на разочарованието, в който вегетираме /наричайки тази вегетация "живот"/, е свят на разочарованието от самите нас. Загледайте се в лицата на околните, а после своето лице и вижте това. Няма как да мигрирате от лицето, задника и съдбата си. Мигрира само този на който не му е добре и който е разочарован. Честният Мошеник примигна глуповато, отпи глътка кафе 3/1 с лъжица мед и мнооого вода, извади от носа си нещо доста чудновато и го изстреля в небето. Небето е виновно! Няма как да мигрираме от лицето, задника и съдбата си, затова трябва да ги поддържаме чисти. Вие успявате ли? Погледнете си тоалетните! Почистете си тоалетните! Нека не превръщаме света в тоалетна, пълна с лица-задници!   "}" style="color: rgb(127, 127, 127); cursor: pointer; text-decoration: none; display: inline-block; font-weight: bold; line-height: 14px; margin-right: 20px; padding: 4px 4px 4px 0px;">Харесв

като погледна в огледалото, виждам патриарха Ной или поне Учителя Дънов, най-скромно казано. Не сте прав. Вярвам, че и Вие не сте много отчаян от образа си, иначе нямаше да засягате темата.