Здравейте прахосници на времето, на варените картофи и техните обелки. Здравейте "творци", клечащи над "Дупките на голямата нужда", разделящи се с "творенията си", без да им се насладите подобаващо!  Преситен и отровен от глупостта, на Честният Мошеник му е втръснало до отвращение, водещо до бездействие и апатия, обхванала повечето от нас -хората. Хората сме "анонимни същества", на които ни е вменено име /на някой умрял вече/ , фамииля, ЕГН, адрес....  Дали ако не бяхме анонимни, щеше да има подобни "ритуали", като "кръщение", както и документи с невярно съдържание, като "акт за раждане" или "лична карта"?? Дали , ако не бяхме "анонимни форми", щяха да ни извайват, формираТ и форматират, като примативни паметници, които остаряват, губейки анонимната си форма, предИ да бъдат закопани в Земята?
"Характерът" и способностите на всеки от нас, са спомени от минало наше съществуване, в друга анонимна форма.
"Неследствеността" е бреме или награда.
Наследствеността е "бреме" за някои, за други- заслужена награда.
Въпросът е "ние" от кои сме?
Това "ние", също е анонимно.
То е повече вопъл, на група анонимни същества, на които поради липса на личност и име, се вменяват имената на някой умрял.
За много от нас, четенето е трудно.
Честният мошеник пише за "четенето" А за "разбирането на прочетеното", не пише, защото това е индивидуално.
Има бариера и разлика, между "четенето" и "разбирането".
Клечейки над дупката на "Голямата нужда",хората са чели стари вестници, които после, са ползували за "задни нужди".
Дали така се учим да четем?
Дали така се образоваме?
Всяка храна, която поглъщаме и "четем", носи информация, полезна или вредна, добра или лоша, красива или грозна, умна или глупава...
Всяка храна- дори това, което четеМ в момента, носи информация за автора си.
Това което четеМ, е храна /за някои/ и отпадък /за други/.
Четенето на глупости и тъпотии е "отрова", писмени "отходи", нечистотии, помия /лайна/ разделящи се с "автора си", в реката наречена Фейсбук.
Дали се учим от прочетеното?
Дали се "образоваме", от прочетеното?
Здравейте прахосници на времето, на варените картофи и техните обелки.
Всеки сварен картоф, излъчва топлина и благо-ухание, предизвикващи трепет и искрици, в сърцата ни.
Свареният картоф носи покой и послания, разплитайки мрежата на мисълтта и всякакви приумици, на грешниците и светците, на пробудените и заспалите, на глупавите и умните, на добрите и лошите, даже на прокълнатите.
Здравейте "творци", клечащи над "Дупките на голямата нужда", "прочели" и разделящи се с "творенията си", които някога се били вкусен варен картоф!
Какво "прочетохте"? 
Какво разбрахте от прочетеното?
Но много от нас, четенето е трудно.
На много от нас, разбирането е невъзможно!
Въпросът е НИЕ от кои сме
Как мислите Вие? Мислите ли, или си мислите, че мислите?http://avtopolis.net/bg/ 
https://www.facebook.com/bullshit166/videos/465466040244884/?theater           -0:42